ТОЗИ БЛОГ Е ПАМЕТНИК НА БЕЗУМИЕТО В БЪЛГАРСКАТА НАУКА
Стефан Пет. Карастоянов е пешман професор, бивш цар на катедра "Икономическа география" в Софийския Университет. Един от най-изявените представители на ромския етнос в България.
Роден е и е почетен селянин в циганското с. Катунец, община Угърчин, Ловечко (вж. с. Катунец в Уикипедия - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%BD%D0%B5%D1%86) някъде между 1942 и 1945 г. Катуна го води в София през 1962 г. и в края на трети срок на учебната година ловко го записва в 11 клас на образцова 34-та Гимназия “д-р Пашов”. Още на другата ранна утрин той се събужда като интелектуалец-софиянец, който трудно понася нещастниците от провинцията.
След безпроблемно ОСЕМ годишно следване завършва Геоморфология в СДУ ”КлиментОхридски”, като постига много много висок успех по История на БКП, КПСС, ДиаМат, ИсМат и други важни за бъдещото му научно израсване дисциплини. С много метани, преклякания и други гъвкави движения успява да направи впечатление на партийната номенклатура в ГГФ на СУ “Климент Охридски” и да се намести на мястото на перспективен асистент при проф. Т. Христов. През следващите десетилетия той упорито и всеодайно се бори с комунизма, но едновременно с това прави странно бърза кариера в ерархията на универсетета. Даже успява да углави университетския ДОТ (т. нар. “Доброволни Отряди на Трудещите се”). Като най-голям принос през борческия му период трябва да се посочи великолепният му учебник по ИКОНОМИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ НА СССР И ДРУГИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ СТРАНИ.
За да покаже неприязънта си към “Великото дело на Октомври” през 1982 г. съвсем за кратко време (около 2 месеца) пребивава в московските студенски общижития, което впоследствие обявява за научна специализация в Московския университет. Връща се със ксерографирана геоложка дисертация на руски език за нефтените ресурси и тяхната експлоатация в страните от Източна Европа. Бързо и нескопосано я превежда на български език и умелу я представя за собствена и оригинална дисертация по “география на нефтогазовата индустрия в източна Европа”. Това още през 1983 г. му усигурява присвояването на увехтялата степен КАНДИДАТ на географските науки – степен, която и до днес точно отразява неговото статускво в тази специфична област от някогашната ни социалистическа действителност, наречена наука. Дори е забелязан от западни научни списания – напр. “Who is Who в ОБЛАСТТА НА НЕФТА И ГАЗА”
Ст. Карастоянов е изключително добър специалис по управление на чужди съдби. На два пъти е назначаван от Ректора за Декан на чуждестранните студенти и член на Академичния съвет на СУ. Много му отива да е Главен редактор на годишника на СДУ. Даже успява да се вреди във ВАК. Титулува се за Председател на никога не съществувалото българско Геополитическо дружеству През последните 2 десетилетия упорито превежда руски саитове и чрез труда на цяла плеада свои подчинени издава много книги с дебели корици и едри букви. Мрази Русия и комунизма, защото не са го оценили на времето като си е подал молба да става член на БКП, но много обича албанци и чеченци. В същото време едвам се оправя с младата си булка, която го смята за Ботев, но само когато си е в къщи.
Самозванецът си има и партия (Български националeн демократичен форум), която често вози с колата си до университета, за да й покажи кабинет, бюро и дресирани асистенти.
П-р Карастоянов е любим герой в сайтовете на своите студенти, особено от Юридическия факултет (вж. http://emanacia2.blogspot.com/2008/10/blog-post_9285.html или весник Новинар, бр. 2293, 2 юли, 2007 - http://www.novinar.net/?act=news&act1=broj&broi=2293). По време на лекции обича да им разказва за това какъв левент е бил в казармата, за циците на ЛЕПАБРЕНА, за жена си, за некадърните футболисти от ЦСК, за изключително неприятните си колеги или за много приятни араби, които му подаряват златни гривни, компютри и пари да изплаща стари или да купува нови апартаменти.
Ако потръсите из коридорите на унивирситета този виден комплексар, можете да го намерите само ако е Понеделник или Вторник. Ако не сте го виждали никога, ще го познаете по това, че е неприятно висок, плешив, с много големи уши, скъп кустум и мазна усмивка при разминаване.